През декември 1897 год. в редакцията на вестник "Ню Йорк поуст" е получено писмо от едно 8 годишно момиченце. То моли авторитетния вестник да отговори на въпроса:
"Има ли наистина Дядо Коледа?"
Дават писмото на един от най-опитните журналисти - Франсис П. Чърч. Той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. А вестник "Ню Йорк поуст" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 г. , когато спира да излиза.
~ . ~ . ~
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън:
"Драги редакторе,
Аз съм на осем години.Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?"
Вирджиния О' Ханлън
~ . ~ . ~
Отговорът на Франсис П. Чърч:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!!!
Твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа?
Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си престави всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно...
Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце!...
Мили малки пламъчета!
В състезанието „Аз рисувам” участниците от нашия клас се представиха чудесно и постигнаха следните резултати:
За състезанието „ Аз рисувам”
Ваканцията бързо се изниза.
ИЗМИНА БЪРЗО ВЕСЕЛОТО ЛЯТО. 
НА
КОНФЕРЕНЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ В ГРАД БУРГАС БЕ ПРЕДСТАВЕН ДОКЛАД И КЛИПЧЕ ЗА НАШЕТО
ЧУДЕСНО ТЪРЖЕСТВО В КРАЯ НА 1 КЛАС. КОЛЕГИ ОТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ И ОТ МАКЕДОНИЯ
МНОГО НИ ХАРЕСАХА. ОПИСАНИЕТО НА ПРАЗНИКА И КЛИПА ЩЕ ВЛЯЗАТ В СБОРНИК И ДИСК.
СЛЕД 15 СЕПТЕМВРИ ТЕ ЩЕ ДОСТИГНАТ ДО ВСИЧКИ УЧИЛИЩА В НАШАТА СТРАНА.
Здравейте, Пламъчета!
Пипи Дългото чорапче
„Моята дива и щастлива лятна ваканция”! Заключете в кадър най-вълнуващите летни приключения, вашите емоции и усмивките на приятели. Покажете ни красотите на България,които сте посетили, уловете неповторимите мигове, които изживяхте.
До края на учебната година остана съвсем малко. За пламъчетата и техните родители е важно да знаят:
На Велики четвъртък празнична глъч изпълни двора на нашето училище. Весели деца, родители и гости се струпаха по обяд край шатрите, събрали чудни багри и Великденска красота.
Дефне-49т. 
Утрото на Първи март донесе много усмивки и празнично настроение в класната стая на първи-в- клас. Пламъчетата с радост посрещнаха скъпи гости-Баба Марта и внучката й Мартичка. При тях дойдоха и деца от групата за ресурсно подпомагане на г-жа Нина Бяндова, както и г-жа Красимира Шопова-началник-отдел ,, Хора с увреждания и социални услуги” към Дирекция ,,Социално подпомагане”-град Карнобат.
